Рози. Заболяване или вредител?

Един въпрос във фейсбук група за любители на царицита на цветя привлече вниманието ми и ме накара сериозно да се замисля какво е причинило необичайните образувания по розата.

 

В коментарите беше споделено видео, в което от една страна се показва нещо подобно на описания проблем, от друга страна професионалното око открива някои разлики, които впоследствие се оказват съществени при определяне на причините за нездравословен вид на розата.

 

В тази статия ще говоря за тези разлики.

Първата и за съжаление, както стана ясно по-късно, ми хрумна правилната идея, че вече съм срещала подобни поражения по-рано в сливови градини, които впоследствие бяха напълно унищожени от заболяване, за което в момента няма лечение.

 

Сливата и розата са растения от едно семейство. Така че поражението на розата е напълно възможно.

 

Има два вида бактерии, които причиняват заболяване – ​​бактериален рак: Agrobacterium tumefaciens и Pseudomonas syringae. И в двата случая състоянието на растенията ще бъде сериозно повредено, може да се стигне до смъртта на храстите.

 

Agrobacterium tumefaciens предизвиква по-опасна форма на заболяването, симптомите на което се крият по кореновата система. Пораженията върху растенията изглеждат като неправилни бучки, разположени върху кореновата шийка или самите корени, при силно развитие – върху стъблата на растението.

 

Бактерия Agrobacterium tumefaciens причинява заболяване само при двусемеделни растения, в България – предимно при рози, малини, овощни дървета, лозя.

 

Методи за борба се изследват по целия свят.

 

Опитите за контрол на заболяването са до голяма степен неуспешни, тъй като туморите са резултат от генетично взаимодействие между паразита и растението гостоприемник. Невъзможно е да се предотврати образуването им чрез конвенционални химични методи.

 

Превенцията остава основната мярка за борба днес. За да се предотврати образуването на тумор, е необходимо да се създаде конкурентна връзка между патогена и антагонистичните бактерии, така че агробактериите да не могат да се прикрепят към клетъчната стена на растението.

 

Установена висока ефикасност на биологичния контрол с помощта на Agrobacterium radiobacter щам K84 (непатогенна бактерия, която произвежда агроцин 84, който е токсичен за повечето щамове на A. tumefaciens). Напредък е постигнат, но все още няма търговски продукт.

 

Другия вид рак – на стъблото причинява бактерия Pseudomonas syringae. Патогените могат да влязат в растението чрез въздух, вода, инструменти за резитба или присаждане, които не са били дезинфекцирани след работа с болен храст, инфекцията се предава чрез насекоми.

 

Бактериалният рак по стъблата се появява по-често и започва да прогресира в началото на пролетта, когато розите са отслабени.

 

На младите стъбла се образуват вдлъбнати зони, под кората се появяват кафяво-кафяви язви. С течение на времето кората на това място умира, цялото стъбло постепенно изсъхва. Съпътстващ симптом на рак на стъблото е появата на тъмни, воднисти петна по листата. Ако времето е сухо, централната част на петното изсъхва и листът се напуква. В дъждовен период петната се разширяват, докато покрият цялата повърхност на листото.

 

При прогресиращи стадии на заболявания растенията заедно с кореновата система се унищожават чрез изгаряне. Почвата се обработва с гореща вода (над 50⁰С) или разтвор на калиев перманганат (5 g (1/2 чаена лъжица) /10 l вода).

 

Внимание! Бактериален рак често приeмат за поразяване от едно от малко познатите вредители по розите – галообразуващата (розова цинипидна) оса (Diplolepis rosae). Тя е малко крилато насекомо, което през пролетта снася до 60 яйца в набъбващите пъпки на розите. Там те остават докато някоя от значително по-рядко срещащите се мъжки оси не ги оплоди. По-късно навлизат и в дървесината.

 

В резултат от хранителната активност на ларвите се образуват сферични мъхоподобни образувания, познати като гали. Отначало те са зелени, а впоследствие стават светло оранжеви, локализирани в мястото на клетъчната деформация. През целия си живот ларвите обитават в галите и се хранят със сърцевината им.

 

На практика наличието на гали по клонките на розите не причинява съществена вреда, но като цяло те загрозяват растенията. Борбата е елементарна – изрязване и изгаряне на заразените стъбла.

 

Общи превантивни мерки,

които ще бъдат ефективни срещу двата вида рак:

 

Укрепване на имунитета и издръжливостта на растенията, което е напълно възможно с помощта на растителни биостимуланти EPIN-EXTRA, CIRCON, и торове Siliplant Univerzalni, Ekofus.

 

Проучването на методите за борба с заболяванията показва ефективността на редовното третиране на почвата и растителните повърхности с биологични продукти, като например Микробтима Протект, съдържащи щамовете на бактерии Pseudomonas spp., които не са патогенни за растенията.

 

Освен това, за да се предотвратят бактериални и вирусни инфекции, е важно да се спазват санитарните правила. Всички инструменти трябва да бъдат дезинфекцирани с алкохол, а участъците върху растенията трябва да бъдат третирани с градинска смола или калиев перманганат.

 

Дори замърсяването на почвата на мястото с бактерии не означава, че болестта ще се развие. Продължителността на живота на причинителя на кореновия рак при розите е 3-4 години. Ако през този период бактерията не намери растение гостоприемник, тя просто ще умре. Ето защо в грижата за розите се препоръчва да се спазват правилата:

• Не засаждайте розови храсти в райони, където тази или други култури, податливи на бактериален рак на корените, вече са израснали преди по-малко от 5 години.
• Избягвайте да засаждате рози в близост до потенциално уязвими растения. Напротив, засяването на зърнени култури в цветна градина намалява риска от заболяване.

 

Градинарят има по-широки възможности за предотвратяване на това заболяване - тъй като заболяването засяга надземната част на храста, превантивното лечение с продукти, съдържащи мед, железен сулфат, сяра, сребро, полезни бактерии ще бъде ефективно. Листна обработка се извършва 2 пъти годишно: през пролетта, преди разкъсване на пъпките и през есента.

 

Малките засегнати участъци по стъблата трябва да бъдат подрязани до здрава тъкан. Ако листата са повредени, отрежете цялото стъбло на 10 см под последния петнист лист. След подрязване задължително трябва да се дезинфекцират с 5% меден сулфат.

 

Дори в случай на успешен резултат от „операцията“, болестта не изчезва веднага, ще трябва да се осигури редовно „лечение“ на розите за още около 3 години. През този период:

1. Редовно проверявайте храстите и, ако е необходимо, повторете процедурата за подрязване на повредени места.
2. През пролетта (преди соковете да започнат да се движат), третирайте растения профилактично.
3. След пролетна обработка напръскайте розата с разтвор на цинков сулфат (3 g на 10 литра).
4. В края на лятото подхранете растението с допълнителна доза калий. За напояване се приготвя разтвор от 30-40 g калиев сулфат или 20 g калиев нитрат на 10 литра вода. За пръскане разредете в същия обем вода съответно 10 g и 5 g от веществото.
5. Преди зимата храстите трябва да бъдат напръскани с 2% бордолезов разтвор.

 

С добри пожелания за Вашата здрава розова градина!