Органично вещество на почвата. Растителни остатъци: не само разлагане, а контрол на процеса

Фермерите знаят, че една от основните причини за недостиг на реколта са заболявания по растенията. Засегнатият организъм абсорбира храната по-лошо, не е в състояние да се развие напълно.

Защитата на есенниците от патогени започва с процеса на управление на растителните остатъци. Именно „управление“, а не „разграждане“ – защото последният термин вече не отговаря на условията на съвременното земеделие. Въпросът е особено актуален при системи за отглеждане на култури с минимална или без обработка на почвата.

Сламата е 90-95% целулоза. Това е полизахарид, безазотно съединение, което се разгражда много трудно. Съотношението на въглерода към азота в сламата е 80-100:1, а за да бъде успешно разрушаването на целулозата, съотношението трябва да бъде поне 100:4.

Без активна почвена микрофлора сламата може да се разлага дълго време, а натрупването на растителни остатъци заплашва производителя със затруднения по време на сеитбата и увеличаване на броя на патогените.

Има мнение, че растителните остатъци могат да служат като тор за последваща култура, но това до голяма степен е мит. В сламата има много малко азот и фосфор, има много малки количества микроелементи, защото всичко най-ценно отива в зърното. Сламата е богата на калий, който никога не излишен в почвения разтвор. Но това не означава, че този природен ресурс трябва да бъде пренебрегнат.

Всеки агроном трябва да се грижи за микробиологията на почвата. Сламата е предимно храна за бактериите. Бактериите са двигателите на образуването на почвата. Именно те, с прости думи, прехвърлят хранителните вещества от форма, недостъпна за растението, в достъпна.

Проблемът на агронома е да "нахрани" със сламата "правилните" бактерии, а не патогенната микрофлора, която впоследствие може да даде тласък на развитието на болести. Обикновено този проблем се решава чрез въвеждане след прибиране на реколтата на биологични препарати на базата на целулолитични бактерии и антагонисти.

В процеса на управление на растителните остатъци бактериалният препарат трябва да реши три проблема:

- унищожаване или контрол на патогените;

- разграждане на органичната биомаса (при необходимост);

- имобилизиране на хранителни вещества.

Не всеки биологичен продукт може да се справи с всички задачи едновременно. И тук се проявява предимството на общности от микроорганизмите: те действат като единен екип.

За стабилизиране на фитосанитарната ситуация и разграждане на органичната биомаса в системите с минимизирани обработки на почвата са най-подходящи биологичните препарати на основата на гъбите от рода Trichoderma.

Широкоспектърните хидролитични ензими на Trichoderma ускоряват разграждането на растителните остатъци 2-3 пъти и минерализират органичната материя, натрупана в системите с минимална или без обработка на почвата и по този начин допринасят за храненето на културите. Ако такива микроорганизми бъдат въведени след прибиране на реколтата, сламата ще има време да се разложи напълно до настъпването на пролетта. Трябва да се отбележи, че един от факторите на успешен процес е комбинирано използване на микробиални продукти и точно сметнати торови норми на азот.

Същевремено микроорганизмите ефикасно действат върху патогените и вредители посредством конкуренция за екологична ниша, директен микопаразитизъм, както и чрез синтеза на метаболити, действащи като естествени антибиотици, спомагат за биоконтрола на: Monilinia, Alternaria, Cladosporium, Sclerotinia, Pythium, Fusarium, Aspergillus, Ralstonia, Phytophthora, Verticillium и други. 

Практика показва висока ефикасност в борба с хелминтоспориоза (Helminthosporium spp.)  - листно петносване; септориоза (Septoria tritici) – листен пригор; фузарийно гниене на житните култури.

В хода на своята жизнена дейност гъбите от рода Trichoderma образуват вещества, които имат стимулиращ растежа ефект, което също ще повлияе благоприятно на развитието на културите, осигурявайки 10-30% към добива.

В резултат на човешката дейност се нарушава почвообразуването, изменя се структурно-механичният състав на почвата, нарушава се балансът на микрофлората и др. Въвеждането на препарати на базата на Trichoderma спомага за възстановяване на естествения баланс, обогатяване на почвата с хранителни вещества и намаляване на фитопатогенния фон. В естествената си среда Trichoderma присъства навсякъде в горски и земеделски почви, тя е един от основните й компоненти.

Програмата за биологична фунгицидна растителна защита включва комплекси от микроорганизми: Pseudomonas putida, Ps. chlororaphis, Paenibacillus polymyxa, Bacillus licheniformis, B. megaterium, B. polymyxa, B. pumilus, B. subtilis, B. thuringiensis, B. cereus, B. Amyloliquefaciens, Azotobacter vinelandii.

Мнозинство от изброените микроорганизми в процеса на техния живот произвеждат биологично активни вещества, растителни биостимуланти, и участват във въглероден кръговрат, допринасяйки за натрупването на органични вещества в почвата.

Бактериални комплекси Микробтима Протект, Микробтима Растеж, Микробтима Цъфтеж, Микробтима Нитроскай години наред показват висока ефикасност в полски условия при използване върху различни типове почви и култури. Оптимални дози са 50-200 ml/da.

Срокове и начин на използване на продуктите, съдържащи микроорганизми

В началото на пролетта (при средна дневна температура +5), за да се почисти патогенният фон, който съществува в почвата. Следва да се вземе предвид, че температурата на горния слой на почвата в полетата, където се използва технологията за директна сеитба, обикновено е с 5-10 градуса по-ниска, отколкото в култивираните полета. Тази прохлада рязко забавя работата на микроорганизмите: през пролетта при нулева технология тяхната активност става по-ниска и процесът на минерализация се измества към по-късен период, когато почвата се затопли повече. Съответно, докато почвата не се затопли, растенията нямат възможност да се възползват напълно от симбиозата с бактериите и да получат храна.

Веднага след прибиране на реколтата или директно по време на прибиране на реколтата. Внасяне на микроорганизмите в повърхностен слой на почвата и растителни остатъци цели основната задача разграждане на органичното вещество в оптимални срокове.

Земеделска практика показва повишаване ефикасността от приложението на микроорганизми в комбинация с хуминови киселини ПЛАНТАГРА 100 мл/дка и доза азот от 3,5 кг действащо вещество на декар.