Хранене с аминокиселини - излишък или необходимост?

От какви хранителни вещества се нуждаят растенията? Мнозина ще кажат - азот, калий, фосфор, микроелементи и ще бъдат прави. Минералните съединения играят жизненоважна роля в живота на всички култури. Но само те ли са? Разбира се, че не.

Храненето на растенията, както и на всеки друг жив организъм, е много сложен процес, в който участват различни вещества, например аминокиселини. Всеки разбира много добре защо хората се нуждаят от тях, но малко хора знаят каква роля играят тези вещества в развитието на растенията.

Биологичното земеделие сега е на върха на популярността, появяват се продукти, съдържащи аминокиселини. Но нека първо разберем защо растенията се нуждаят от аминокиселини и как те влияят на тяхното развитие.

Какво представляват аминокиселините - с прости думи

Вероятно всеки е чувал за ефекта на умното куче - разбирам всичко, но не мога да го кажа. От училище помним, че аминокиселините са много необходими и важни! Трудно е обаче да се каже защо е необходимо и защо е важно.

Аминокиселините са органични съединения, които са изключително разнообразни и универсални поради своята химична структура. Поради наличието на две функционални групи, тези вещества проявяват свойствата както на основи, така и на киселини. А допълнителните радикали осигуряват съществуването на около 500 вида съединения.

Аминокиселините са "тухли" (градивните елементи), от които са направени всички протеини. Това е фундаменталната основа на всяка биомолекула.

Растенията, използвайки фотосинтеза, произвеждат всички възможни видове аминокиселини сами: от въглерод, получен от въздуха под формата на въглероден диоксид CO₂, и минерален азот от директно приложени минерални торове или хумус - резултат от минерализацията на органичната материя.

Защо растенията се нуждаят от допълнителни аминокиселини?

Възниква разумен въпрос: ако всички аминокиселини се образуват в резултат на фотосинтезата, тогава защо допълнително да „храним“ растенията с тях?

Ако всичко е наред с растението, тоест има достатъчно хранене, светлина и топлина, не се притеснява от вредители и болести, тогава всички процеси, включително синтеза на необходимите аминокиселини в правилните количества, протичат според генетичен план. Но това е в идеални, просто приказни условия.

Реалното положение е друг въпрос. Слани в началото на лятото, жега и суша в средата, резки колебания между дневните и нощните температури през есента... И вредители всякакви! В резултат на борбата с елементите, веригите за доставки са нарушени и растението може да изразходва запасите си от някои аминокиселини извън плана. Липсата на някои елементи засяга образуването на други, неблагоприятните външни фактори (слаба светлина, температура, влажност) блокират или инхибират синтеза. И колкото по-дълго е излагането на неблагоприятни условия, толкова по-силен е дефицитът. И колкото по-силно е гладуването, толкова по-зле растенията понасят стреса. Това е такъв порочен кръг.

Защо си струва да обърнете внимание на съвременните торове с аминокиселини?

Има поне 5 причини за това.

1. Ако искате да получите повече, дайте повече.

Днес идеите за „връщане към корените“ са широко популяризирани - традиционните технологии: „зелената програма“, естественото земеделие и т.н. Но тези, които призовават да си спомним и преминем изключително към методите „на бабата“, забравят, че в годините земеделието е изминало дълъг път и са се променили не само технологиите, но и нуждите и стандартите за качество на продуктите и жизнения стандарт. Малко вероятно е съвременният потребител да се задоволи с малка и възлеста грудка папас (див роднина на съвременните картофи) или 12-зърнест кочан теосинте (прародителят на съвременната царевица).

Селекционерите са подобрявали растенията от векове, за да направят плодовете им по-големи, по-ярки и по-вкусни. За да отговорят на очакванията, вече не е достатъчно растенията да им осигурят само добра почва, дори внимателно напълнена с органична материя.

2. Едно-две – и царе

Защо да хабиш енергия, ако можеш да пестиш? Когато се подхранват с аминокиселини, растенията лесно следват пътя на най-малкото съпротивление и активно абсорбират аминокиселини от почвата или през листата, спестявайки енергия и време за бърз растеж, цъфтеж и добив.

Обработката по време на периода на узряване на плодовете също ще осигури на растението готов „строителен материал“ - взимай готови пептиди и незабавно ги използвай за създаване на протеини.

3. Ръка за помощ

От 500 аминокиселини, известни на учените, само две дузини служат като строителен материал на протеини. Всички останали се използват по един или друг начин за служебни цели: за транспорт на хранителни вещества, клетъчно дишане, метаболитни процеси.

Протеините са сложни високомолекулни съединения, понякога състоящи се от десетки хиляди аминокиселини. Пептидите са техните „парченца“ – по-прости органични полимери, които съдържат само дузина или малко повече аминокиселини. Пептидите са вид подготовка за изграждането на бъдещи протеини или „инструменти“ на растението. Пептидите са тези, които извършват всички процеси, които регулират живота му, от покълването на семената до стареенето. Те отговарят за следните функции:

• транспорт - усвояване и преразпределение на хранителните вещества;
• буфер - поддържане на определено ниво на pH;
• хормонално - регулиране на функционирането на отделните органи и целия зелен организъм като цяло. Това включва покълване, образуване на кореновата система, растеж, образуване и функциониране на репродуктивните органи.
• защитно - производството на токсични вещества, които предпазват растението от изяждане както от вредители, така и от тревопасни животни.
• има и елиситори - антистресови пептиди, които повишават устойчивостта към неблагоприятни фактори на околната среда (топлина, студ, неподходящ състав на почвата) и антиоксидантни пептиди, които забавят процеса на стареене и удължават продуктивния период.
• укрепват действието на полезните микроорганизми в почвата.

4. Изгодно е

Пептидите са необходими за пълноценното хранене на растенията, по-точно за ефективното усвояване на основни хранителни вещества и микроелементи и разпределение от корените към листата и обратно, което намалява разхода на торове и средства за защита срещу вредители и заболявания.

5. Аминокиселините не са в конфликт с органичното земеделие.

За тези, които категорично не приемат нищо „химическо“, има добри новини. Наборът от аминокиселини в торовете е същият като това, което растенията произвеждат сами – те няма да станат нещо чуждо. Трябва обаче да се има предвид, че не всички производители използват в своите препарати материали, изолирани от висши растения. Пептидите, получени от животински суровини, са практически безполезни за растенията.

Аминокиселинните торове нямат подчертано сезонно приложение. Растенията се нуждаят от всички тези органични съединения на всеки етап от растежа си и не могат да бъдат „прехранени“ с тях.

Кога и как се прилагат?

Торенето се препоръчва най-малко три пъти през сезона:

• по време на обработка на почвата за засаждане и пресаждане (подобряване на адаптацията на разсада, защита от променливо пролетно време, укрепване на кореновата система);
• преди цъфтежа (стимулиране на образуване на цветята, предпазване от окапване);
• цъфтеж – узряване на плодове (стимулиране на храненето, повишаване на имунитета, нормализиране на дишането и водния метаболизъм).

В ранните периоди на развитие и активен растеж на листната маса се препоръчва използването на тор DORA AminoMAX; по време на цъфтеж и образуване на плодове – DORA Flower.

Аминокиселините често се използват в разтвори за листно подхранване. Това е ефективна техника, която ви позволява бързо да наситете листата и младите издънки с най-важните органични (и други) съединения.

Освен листното торене ефективно е и почвеното, особено в комбинация с микробиали торове, като напр. Микробтима Протект, Микробтима Растеж, Микробтима Цъфтеж.